Созо̀пол е град в Югоизточна България и е разположен на българското черноморско крайбрежие, в южната част на Бургаския залив, на 30 km южно от Бургас. Градът е разделен на Стар и Нов град, между които се намира Морската градина. В акваторията на Созополския залив се намират остров Свети Иван и разположеният до него малък остров Свети Петър.. С население от 4317 души, той се намира в област Бургас и е административен център на Община Созопол.
Туризмът е ключов в икономическата характеристика в най-новата история на Созопол. Градът и общината са основна дестинация по южното българско Черноморие. В непосредствена близост до града са няколко къмпинга: „Градина“, „Златна рибка“, „Каваци“, „Веселие“ и„Смокиня“.
Крайбрежието е забележително с голямо разчленение и по-големите плажни ивици в пределите на града са Централния или Северния плаж и Харманите. Близо една трета от плажа Харманите е заета от пясъчни дюни. Полуостровите между заливите са с труднодостъпни носове и с много подводни и надводни скали
Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Най-ранното селище в района, възникнало в края на 5 век преди Христа.
Първото име на града, дадено му от гръцките колонисти при неговото създаване е Антеа, през 620 година преди Христа. То е променено по-късно в Аполония, в чест на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител.
От късната античност Аполония е известна като Созополис
/ в превод Град на спасението, избавлениетоили оздравяването/.
Търговското влияние на Аполония в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, сключен през 5 век преди Христа. Полисът поддържа активни връзки с големите центрове на Гърция- Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос, Египет и други. От края на 6 век преди Христа, Аполония започва да сече собствени монети. Значението на активната търговия по море и корабоплаването обуславя и приемането на котвата като емблема на полиса, сечена и върху монетите.
Аполония успява да запази независимостта си и по времето на военните кампании на Филип II Македонски (342-339 година преди Христа) и Александър Македонски (335 година преди Христа).
Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното му местоположение не е известно, вероятно е бил на остров Свети Кирик, но в него е имало 12-метрова статуя на Аполон, изработена от атинския скулптор Каламид.
През 72 година преди Христа, римският пълководец проконсул Марк Лукул превзема града и отнася със себе си статуята на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим.
Сред разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Созопол влиза в пределите на Източната Римска империя. По времето на император Анастасий (491-518) около града са изградени крепостни стени, използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Градът е разположен на крайморския път Виа Понтика.
През 812 година, при управлението на българския хан Крум, Созопол влиза в пределите на България, но подобно на останалите черноморски градове, често се връща във византийско владение, като за последно е завладян от Тодор Светослав. За утвърждаването му като един от най-важните християнски центрове по Западното Черноморие, голямо значение изиграват манастирите („Св. Йоан Продром“, „Св. св. Кирик и Юлита“ и „Св. Анастасия“ на едноименните острови; „Св. Никола“ при днешния град Черноморец и манастирите в града – „Св. Йоан“, „Св. Апостоли“ и „Св. Богородица“).
През 1366 година при похода на граф Амадей VI Савойски към българското Черноморие (1366-1367) градът е превзет и продаден на Византия. През 1453 година след дълга обсада и въпреки помощта на венециански и генуезки кораби, градът пада във властта на османските турци.
Запазени са всички църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи архитектурния облик на днешен Созопол. Старинните икони и дървени иконостаси представляват най-добрите постижения на художествените занаяти от онова време.
През 1974 година старият град е превърнат в Архитектурен и археологически резерват Старинен Созопол.
Като начало на археологическите проучвания в района на днешен Созопол се счита 1904 година, когато френски екип под ръководството на френският консул в Пловдив Дегран, се насочва към Созопол, където се предполагало, че се намира античният град Аполония Понтика. Откритите от френските археолози антични артефакти са предадени във фонда на Лувъра в Париж. Сред тях са рисувани антични вази от родоско-йонийски тип от 17-19 век преди Христа, позлатен венец на тракийски владетел, изящен бюст от варовик на аполонийска жена от 3 век преди Христа.
От 2010 година в старата част на града се провеждат мащабни археологически разкопки, които довеждат до откриването и реставрирането на източните и южните крепостни стени, южната крепостна порта, средновековен митнически пункт, керамични и металургични пещи, леярни. Разкриват се при южната крепостна стена една едноапсидна църква, една базилика и древен християнски некропол. От 2012 година разкопките се извършват съвместно с френски специалисти.
Също през 2010 година бяха открити Мощи на Свети Йоан Кръстител на созополския остров Свети Иван. Реликвата изникна по време на разкопки сред руините на средновековния манастир “Свети Йоан Предтеча”. Предполага се, че костите са били пренесени през IV век на островния манастир край Созопол от Патриаршията в Константинопол. Сега мощите се съхраняват в созополския храм “Св. св. Кирил и Методий” и се излагат за поклонение всяка неделя.
Откритието е с изключително значение за цяла България и целия християнски свят. Има висока научна стойност, доказана чрез изследвания в Оксфорд и популяризирана с филм на National Geographic Channel, излъчен и по ред други световни ТV. Десетки хиляди туристи от България и от цял свят посещават Созопол, за да се поклонят на мощите, с което градът се превърна в една от най-желаните дестинации на културно-историческия туризъм в България.
